Лакатник

Винаги ми е било мъка да хвана влака за Лакатник в 7,20… Лошото е, че следващия е в 10,10… Който и да се хване обаче, за да се обикят лакатнишките скали не е необходимо много време.

От гарата продължаваме по линията, към автогарата и прелеза. От тук тръгват и пристигат рейсовете от Вършец и Миланово. Слизаме по улицата надолу и аха да изпуснем малката пътечка за въжения мост. Тя е точно на водната станция. Минаваме над реката и леко в дясно по пътя излизаме на извора Житолюб и рестотант “Бъбрека”. Той се нарича така по едноименното изкуствено езерце до него. Може би това, което си заслужава в този ресторант е гледката към извора и начина по който студят бирата. От извора нагоре тръгва пътеката за пещерата Темната дупка. Леко-полека се излиза на едно панорамно място с парапет. Тук пътеката се разделя. В дясно е за пещерата, а в ляво към Алпийска поляна. Нека първо отскочим до входа на пещерата. Лесния достъп и голямото текучество туристи са оставили отпечатък… Буклуците са навсякаде. Пещерняците регулярно почистват пещерата и района, но може ли да се смогне. На първия етаж – до езерото и водопада е лесно да се проникне, но колкото и да е лесно, без хубаво осветление и “карта” или най добре водач, не е хубаво да се влиза. Най-малкото боли. Както скалите са първопроходилка на повечето софийски алпинисти и катерачи, така и тази пещера е първи досег с подземния свят за голяма част от софийските пещерняци. Със свойте 6 км тя има какво да предложи. Връщаме се на панорамата и продължаваме изкачването. Пътеката отдавна вече не е поддържана, липсват парапети, падат камъни. Скоро стигаме и Лакатнишките скали. Те са импозантни и красиви. Особено гъделичка малката къщичка кацнала току под ръба. Излизаме на поляната под скалите в левия край на която има заслон. Ние работа под самите скали нямаме, защото нямаме и каски и затова се любуваме на скалите и катерачите отстрани. Покрай заслона продължава пътеката и отново се разделя. На дясно е за пещерата Ръжишка и (или) паметника, направо е към долината на р. Петраница, а на ляво е друга пътека слизаща към пътя Мездра – София и гарата. По пътеката за Ръжишка се качваме над скалите. Както под тях, така и над тях нямаме много работа. Надничането над ръба е опасно. Скоро идва нов разклон – дясно пещерата, ляво паметника и с. Миланово. Интересно е по пътеката за пещерата минаването през няколко малки “пещери”. В Режишка може да се види как пещерите умират. До паметника е не повече от 40 мин. от Алпийска поляна. Гледката от там е невероятна. Разходката до паметника или само до Режишка зарежда невероятно. Където и да отидем, се връщаме пак на кръстопътя над заслона. Нека продължим към Петренски дол. Малко ни беше изкачването досега, ми отново сме нагоре… Бавно и приятно се изкачваме на билото пред нас. Гледката е ограничена от дърветата наоколо. Оттук сме само надолу. Пътеката леко и приятно слиза към реката. Отвреме на време между дърветата се прокрадват гледки към Мажо, Академишки скали и Миланово. Скоро слизаме на реката, пресича ме я и тръгваме по течението надолу. Пътеката вече е направо алея, с малки приятни мостчета. Ако тръгнем срещу течението ще излезем на огромна поляна, любимо място за празнуване на рожденни дни . Слизайки надолу скоро стигаме т.нар. Голяма Ниша. Скала с наистина голяма ниша в основата си. Тук често може да се засекът пещерняци който тренират. Често има и опънат тролей между скалите над реката. Продължаваме и в дясно горе се показват Академишки скали. Друг обект за тренировки. Реката се хвърля от вир във вир, като най известен е Синия. Има неголяма поляна над него. Скоро се вижда края на Петрански дол. Над нас в ляво е пътеката с парапета за Свинската дупка. Тя тръгва от вира в началото на дола, пресича реката и тръгва да трасира баира в ляво. Тази пещера също е интересна, но и много кална. В нея са намерени останки от пещерна мечка и праисторически находки на човешкия бит. Излизаме на р. Пробойница и пътя за хижата. Оттук сме на ляво към гарата и р. Искър. На пътя за София сме на ляво по моста и скоро стигаме моста над Искър към гарата. Срещу него е другата пътека за Алпийска поляна, но по нея другия път…

Обичам да пътувам и откривам нови неща, за да ги споделям с приятели.

Сподели със приятели
  •  
  •  
  •  
  •  
  •  
  •  
  •  
  •  
  •  
  •  
  •  
  •  
  •  
  •  
  •  
  •  
  •  

Leave a Reply

Be the First to Comment!

avatar
  Subscribe  
Notify of